Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2017 15:47 - Приемането в ЕС б
Автор: herodotus Категория: История   
Прочетен: 1089 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.04.2017 07:33


 Падането на визите ни връща при Вишеградската четворка

Ако малък процент от хората могат да се възползват от правото на свободно пътуване, неуспехът на икономическата политика на Костов е сигурен

Юрий Михайлов

Институт за национални изследвания

Политиката е изкуство на възможното. До хазартни ходове в нея се прибягва само в краен случай, когато всички други средства са изчерпани. Именно като такъв бе възприет от европейската дипломация българският ход за излизане от Пакта за стабилност. И с право. На фона на изборните резултати в Румъния и нестабилната обстановка в Сърбия перспективата изборите напролет в България да повторят румънския вариант изглеждат като крах на европейските усилия и на Балканите. Така, че Западът разбра правилно

българското послание

И взе необходимото изцяло политическо решение за премахване на визите. С това подкрепи Костов за изборите, които ще се проведат по време на реалното отпадане на визовите ограничения.

Реално обаче става дума за чисто случаен успех на българската дипломация. Неслучайно президентът Петър Стоянов и премиерът Иван Костов благодариха на българските медии за успехите ни на дипломатическите усилия на правителството. Защото без медиите нищо нямаше да се случи. За българските политически чиновници просто такъв проблем не стоеше. Само фактът, че вече се намират в предизборна ситуация и медиите ги принудиха да се задействат и да постигнат със стахановски труд невъзможното.

За пълното безхаберие по това какъв ще е крайният резултат, отличен показател са неподправената радост и непосредствените реакции дори на Асен Агов и Надежда Михайлова при получаването на вестите от Брюксел. Неслучайно те си приличаха с тези на обикновените българи при падането на Живков единайсет години по-рано. Когато само няколко посветени знаеха какво точно ще стане в близкото бъдеще. Дилетанщината и незаинтересоваността  от държавните дела не идват в празно пространство. Много от критиците на демокрацията я обвиняват за допускането на висока

степен но непрофесионализъм

заради случайността, с която е свързан подборът на кадрите при нея. Непроофесионализмът при нас дори се стимулира от някои външни сили, за да може по-лесно да се управлява страната, а капиталите й да изтичат навън.

Политиката отдавна се превърна в бизнес. Още от началото на демокрацията у нас в партийните листи фигурираха предприемачи. Тогава те използваха депутатския имунитет за закрила. При съдебно преследване, или като достъп до държавни предприятия. А сега – просто за да използват апарата като възможност за разширяване на бизнеса си. При липса на държавни поръчки или достъп до приватизационни сделки за това служат и многобройните проекти на международните организации. Ако един проект с отпуснати $ 100 000  може да е незначителна за държавата, комисионна по него от 10-20% е порядъчна сума за частния бюджет. С това освен със защитния рефлекс на бюрократа можем да си обясним донякъде и съпротивата на идеята за напускане Пакта за стабилност. Сега на практика ни управлява

комисионерско-бюрократична прослойка

която няма интерес нито от производство, нито от воденето на национална политика.

Кабинетът на Костов в последният месец показа, че не познава лостовете за управление дори на държава от Третия свят. Не бе използвано например положението на България на приемаща страна за европейските транснационални компании, които можеше да лобират пред правителствата си. Премиерът обяви водената досега икономическа политика за погрешна. Но ако новата ще бъде пак толериране на чуждите компании за сметка на българските, икономическата Берлинска стена ще се запази. Защото никоя компания няма да влезе тук, без да си е гарантирала големите печалби.

На 30 ноември 1989 г. Иван Костов в статията си „Никаква отсрочка” се опълчи срещу половинчатите, по подобие на НЕП, реформи, замисляни от тогавашната БКП. Това според Петко Симеонов го изстреля в политиката на страната. Сега обаче той самият се намира на прага на своя НЕП. Ще успее ли да отговори на поставените нови изисквания? И дали ще се окаже защитник на широко прокламираните, но още неформулирани, национални интереси? Опитът с външнополитически успехи да се замажат вътрешните икономически проблеми почти винаги излиза неуспешен. Ако малък процент от хората могат да се възползват от правото на свободно пътуване, неуспехът е сигурен. Особено, ако сега и съседите издигнат визова стена като ответна мярка.

Перспективата за решаването на визовия проблем връща България там, от където бе откъсната през 1989 г. – до държавите от Вишеградската четворка. Неслучайно точно по време на румънските събития в.”Таймс” поставяше страната сред първите три социалистически държави с най-големи шансове за бърз просперитет. Сега, 11 години по-късно, отново получаваме шанса да се наредим до тях. Но дали ще успеем да го направим? Най-хубавото от падането на визите е, че повиши цената на българското гражданство. Именно това ще повиши интересът на външните българи към контакти със страната ни. А от това наистина зависи по-нататъшния ни просперитет.

(в. „Стандарт”, 4 декември 2000 г.)

Спомени от него време

В началото на декември, мисля че на 1 или 2 декември 2000 г.бях на Мюлицер и Мюнх в кв. Обеля за да товаря части, когато дойде новината за отпадане на Шенгенските визи. Най-после! Трудно ми бе да повярвам! След обеда побързах да се обадя в „Стандарт” на Неда, но тя веднага ме натовари с приятното задължение, че искала аз да напиша статия по този въпрос и ще мога ли да отговоря до ден-два? Разбира се приех. Как иначе? Видях отразяването му и веднага спастрих отговора. А когато вземах парите и от тази статия купих билет до Братислава, обадих се по телефона там и на нова година поехме с жена ми (след като си изработих сборник с материали) натам. Всичко това, в съчетание с реакцията на президента Стоянов на моята статия, ми даде самочувствието аз да се мятам за един от главните виновници за приемането ни в ЕС.

Междувременно като пристигнахме, позвънихме до Дупница, за да разберем, че детето е легнало болно, но отбихме атаката. Все пак имаше кой да го гледа.

След това имах още няколко успешни статии, предимно във в. „Банкеръ”, където се бе прехвърлил межувременно Зарко, последната във в. „Стандарт”, която сред познатите ми също имаше успех, още преди да извърши това прехвърляне, малко във в.  „Македоня”, много повече в сп. „НИЕ” и т.н. и това беше всичко около публицистичната ми дейност до сега. Та затова много благодаря на всички участвали и в тази ми дейност!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: herodotus
Категория: История
Прочетен: 390018
Постинги: 127
Коментари: 92
Гласове: 42
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031